автор: valchebnica

Кротки сенки лежат под тополите
с протегнати сякаш за милост ръце.
Червеният залез упорито с тях спори.
С шумолене и кикот отвръщат му те.

Протяжно реката нозете им мие
като на стар свекър послушна снаха.
Пътят й дълъг от погледа крие
забравена корабна бяла следа.

Потрепват карминено върбови листи.
Оголели салкъми се свиват от жал.
Над всички небето синее лъчисто
и студенее – наточен кинжал.

Изтича се лятото в облачни капки,
по брадичката лепне ябълков сок.
Сбогом, шарени-писани слънчеви шапки.
Есента подранила се готви за скок.