автор: dimich

Някога , още през турско , нафуканият местен богаташ Ахпааза бей решил да пазари майстори от Тревненско за да построят на чаршийската улица сахат . Мястото било определено , да е лично .

Сахатът да може да се вижда отвсякъде , но все пак да е близко до Черната джамия , до Синанбейовия хамам и да е пред Турското училище , от дясната страна на реката и до шадраваните , дето заможните турци се излежавали на сянка под старите орехи , сърбали шербети и кафета и смучели люти наргилета . Но тъй се случило , сахата , часовниковата кула , го издигнали между еврейската , турската и българската махала . Камбаната му дрънкала на кръгъл час .
Сега поне нямало да има повече крамоли и разправии между занаятчиите , че този затварял по-късно , че оня отварял по-рано и обирал клиентелата и си пълнел кесията повече от другите ...
И през есента на 1841 -ва майсторите зидари изчистили хоросана от престилките си , събрали хартисалите греди и керемиди , наредили калдъръма около сахата и се ослушвали за платата . Те свършили своята работа , чакали ги в Елена и там да издигнат такъв подобен каменен сахат .
Часовнята-калаколня , сахатът демек , станал гордостта на града . Всички местни , че и гостите им , а и селяните от околните села се изреждали да го оглеждат , да охкат и ахкат и да им падат капите от възхищение .
Младото даскалче написало дописка и тя излязла в цариградския вестник "Ново време" . В нея то хвалело родния си градец , че е "тръгнал на поправювание " , че не е вече толкова кален и мръсен , че "улиците му са усечени на строй " и камбаната за новата часовникова кула е донесена чак от Влашко ...
Но времената се менят , а с това и човешките табихети ...
Точно тази камбана , дето смущавала съня на гражданята вече била станала трън в очите на разпасаната бохема .
Вдъхновеният местен поет , който възпял часовника в едно от най-нежните си стихотворения , отдавна вече се бил преселил и живеел в столицата ... ,когато сто години след построяването на часовниковата кула , през 1941 година , пак през есента в кръчмата на братя Гроздеви , която се намирала срещу часовниковата кула , сахата . Та всяка вечер , след като слънцето се търкулнело зад баира и захладнеело Кьор Желю, файтонджията Дерменята , Цаню Мушев и едно младо кльощаво циганче се събирали и до полунощ цокали винце и развивали масали ... Тазгодишната реколта била добра , вино станало за чудо и приказ , само дето една вечер им свършили парите , нямало мезе , а и кръчмарят вече отказвал да им пише вересии . Замъглените им погледите се спрели на изоставената и порутена часовникова кула ...
Сахата дремел пред турската баня като изпаднал германец . Часовниковият механизъм отдавна не чаткал и не отмервал военното смутно време , камбаната висяла като ням свидетел на разрухата . Керемидената шапка на покрива била срутена . Турските керемиди изсухлени и покривът напомнял на скъсаната сламена капела на някое башчованджийско плашило .
Точно това им трябвало . Решили че пиринчената камбана на сахата ще им влезе в голяма полза и за да не се сети някой преди тях и да ги изпревари , още същата вечер съставили план .
Кьор Желю не виждал с едното око , но иначе му идвало отръки да съставя добри планове ... Той разпределил постовете и на другата вечер , в тъмна доба , когато градът заспал четирмата разбили ключалката на вратата , натрупали сено , доста сено , за да не издаде звук камбаната при падането си . Навили кльощавото цигане да се метне на гредите и да отреже с ножа си въжето на което висяла камбаната . По туй време пък , как се случило по моста на четирите края на който имало фенери , да минава един полицай . Той като че чул някакъв шум откъм изоставената часовникова кула , но като не видял светлина и никакви хора , поошупил се и си отминал .
На другия ден апашите довършили започналата работа . Натрошили камбаната на парчета , наредили ги в съндъци , покрили и замаскирали всичко и го занесли на Какача . Той бил "пътник" , като сегашните куриерски услуги . Конспирацията била пълна и прецизна ... Какача щял да предаде метала от камбаната в София и да им донесе голямата пара .
Чакали в кръчмата на Стефан Зикулата , който държал кръчмата на братя Гроздеви , да пристигне "пътника" и да ги финансира . Като взели парите , много ясно изяли и ги изпили , покрили вересиите и почерпили както се полага . В кръчмата на братя Гроздеви се разнесла песента :

"Камбани бият мамо ,
камбани бият ...
Днеска бият , мамо ,
днеска бият ,
утре се чува ... "

Пили и пели , чак до зори , но пак им се свършило мезето и един от почерпаната компания , май бил Цаню Мушев , скочил и уловил за краката петела на живещия в съседство на кръчмата данъчен инспектор Клисуров . Трябва петелът да бил доста охранен и тлъст , щото се досвидял на данъчния инспектор и той тозчас направил оплакване в полицейското управление .
Тръгнали да издирват кой е гепил инспекторския петел ...
Окошарили нашите съзаклятници , сигурно доста са им поотупали праха в полицейското , щото покрай петела си признали и за кражбата на камбаната ...