автор: sav11

Видях и го познах в тълпата.
Човекът със голямо”Ч” .
Ноември беше, тъжен вятър.
Валеше влажен здрач.
Големи, дълги скули,
изпито от терзание лице.
Очи потънали в безкрая.
Помъдряла брада-брамин
дошъл от Хималая.
След време го нарекох-‘Гуру”
Той бил момче-тъй жадно за успехи.
Спортист добър, надежда олимпийска!
А после станал и студент.
Английска филология завършил,
но влюбил се безпаметно
в една жена.
Оженил се и сватба вдигнал.
Родили му се две деца.
Две ангелчета, две слънца.
Заминал бързо за чужбина.
Работил като роб,
живял на хляб и боб
за щастието на жената и децата.
Спечелил много,
върнал се в дома.
А там жена му, ей така, с приятелят му,
някак на шега
вземали, че набързо се вземали.
А той да бачка, те в страстта!
Два ножа в гръб откъм сърцето!
Предаден от “любящата” жена
и “най–добрият” си приятел!
“-И само Бог ти е приятел, запомни!”-
повтаряше ми често.
Избягал от покварената къща,
далече, чак до морските вълни.
Пропил се, страдал, викал
и плачел с кървави сълзи.
Уви, на всеки дадено е да плати!
Усетил демоните да го сграбчват,
безценната душа обсебили и
с всички сили дърпали към мрака!
Тогава каза:"-Някой ме спаси”
Стопили се изчадията в светлината ,
покой настъпил му в душата.
Той Библията-седем пъти чел.
И Тао, Ведите, Талмуда.
Очите му го вдигнали от низината.
Прогледнал в тъмното на тъмнината,
прозрял във светлото на светлината!
Сега е като тиха сянка.
Изпит и слаб, брадат и свит.
Околните го гледат странно.
За тях е шут, глупак,
нещастник от живота бит.
За мене е Човек обичал
Истински жената!
Но явно Бог не бил доволен!
Урок му дал, жесток урок!
Не може никой друг по-силно да обичаш
по-силно, повече от Бог!
И щом усети, че си чист към него,
Той твоите сигнали ще съзре!
И сам от своята любов безмерна
ще ти изпрати най-любящото сърце!