Наобратно съм.
Крещи ми небосводът,
че по него стъпвам
като по тънък лед.
Формите добиват мисли
пред очите на кристали.
Образите пресъздават смисъл
издълбани с огнени кинжали.
Миналото с котешка походка
се провира между днешните греди
и забива орлов нокът
в бъдещите прадеди.
Житейската им мъдрост неродена
преповива погледи
и люлее гласове по струни на китари.
Валят ме сълзи неизплакани
и нечуван глас без име ме зове.
Догоряла свещ отново е запалена
за първи път по всички светове...
Наобратно съм.
Финалът ме застига
и старта непрекрачен е зад мен.
И като в сън
все никъде не стигам
с конски сили впрегнати в небето ми.