автор: LittlePerfectC

Велики оракуле, защо ме гледаш така,
смущавам ли те, отчайвам ли те?
Аз, Америкус, Американецът,
изтъкан от мрака на своята майка така отдавна,
от мрака на древна Европа –
Защо ме гледаш сега
в зората на нашата цивилизация –
Защо ме гледаш така
сякаш съм самата Америка
новата Империя
по-голяма от всяка друга в отминали дни
с електронните си магистрали
разнася корпоративната си монокултура
по света
и английският латинският на нашето време…

Велики оракуле, спящ през вековете,
събуди се най-сетне
и ни кажи как да се спасим от себе си
как да преживеем владетелите си
които направиха плутокрация от демокрацията
в Голямото разделение
между богати и бедни
у които Уолт Уитман чу песента на Америка

О, вечно тиха Сибил,
ти от крилатите сънища,
говори ни от светлия храм
докато строгите съзвездия
с гръцки имена
все още ни наблюдават отгоре
докато фарът мести мегафона си
над морето
Говори и ни облей
с морската светлина на Гърция
диамантената гръцка светлина

Всевиждаща Сибил, завинаги скрита,
излез от пещерата си веч
и ни говори с гласа на поета
гласът на четвърто лице единствено число
гласът на непроницаемото утре
гласът на хората смесен
с див нежен смях –
и ни дай нови сънища, които да сънуваме,
дай ни нови митове, според които да живеем.


To the Oracle at Delphi

Great Oracle, why are you staring at me,
do I baffle you, do I make you despair?
I, Americus, the American,
wrought from the dark in my mother long ago,
from the dark of ancient Europa--
Why are you staring at me now
in the dusk of our civilization--
Why are you staring at me
as if I were America itself
the new Empire
vaster than any in ancient days
with its electronic highways
carrying its corporate monoculture
around the world
And English the Latin of our days--

Great Oracle, sleeping through the centuries,
Awaken now at last
And tell us how to save us from ourselves
and how to survive our own rulers
who would make a plutocracy of our democracy
in the Great Divide
between the rich and the poor
in whom Walt Whitman heard America singing

O long-silent Sybil,
you of the winged dreams,
Speak out from your temple of light
as the serious constellations
with Greek names
still stare down on us
as a lighthouse moves its megaphone
over the sea
Speak out and shine upon us
the sea-light of Greece
the diamond light of Greece

Far-seeing Sybil, forever hidden,
Come out of your cave at last
And speak to us in the poet`s voice
the voice of the fourth person singular
the voice of the inscrutable future
the voice of the people mixed
with a wild soft laughter--
And give us new dreams to dream,
Give us new myths to live by!
Lawrence Ferlinghetti