автор: RockAround_theCock

Ти пак до мен си, моя тишина...

Гърмят край нас приветствени фанфари,
разюздано, развеселената тълпа
се радва, че за нея – час удари
за фойерверки и за веселба...

А ние с теб – римуваме сълзи...

Тя, мъката – не е така голяма.
Избягали от тъжна самота,
макар, все тъй ненужни на света –
светът за нас, сега – е свят за двама!

Недей да се оплакваш от съдба!

Съдбата – няма чувства... А жестока
я правим ние, с нашите мечти,
с фатазии – така неизпълними,
че трудно се описват даже в рими...

Така че – и да плачеш – си мълчи...

Каквото вече и да ни се случи –
при мене се завръщай, като куче
с безмерна обич – в кучешки очи...

И ако ти е много тежко – поплачи!


Бой..Боев,
07.09.2010