автор: Remembrance

- Трябва да продължим напред - каза той.
Но когато се обърнаха по посока на пътя и двамата ахнаха. Пред тях се стелеше огромна пустиня. Очите й се напълниха със сълзи и с разтреперан глас тя промълви:
- Толкова е голяма...
Той се обърна към нея учуден.
- Какво става? Какво има?
Тя приклекна и скри лицето в ръцете си. Той клекна до нея и я прегърна.
- Страх ли те е?
Тя тихо кимна.
- Защо?
- Няма да се справя.
- Защо да не се справиш? Къде отиде куража ти досега?
Тя повдигна поглед към пустотата пред нея.
- Твърде жадни сме. Няма да успеем да минем от тук без да загинем. Невъзможно е.
- Досега нямаше нищо невъзможно. Ти каза, че двамата заедно ще се справим! Че ни очаква цял един свят!
Той стана и започна да се оглежда наоколо. Езерото все още клокочеше наблизо, напомняйки им за смелостта да стигнат дотук. Но малкото зеленина между него и пустинята изглеждаше толкова безпомощно сега на фона на появилото се отчаяние. Тогава той съзря нещо насред маранята наоколо. Зад малко хълмче проблесна синьо отражение. Въпреки умората той почти се затича натам.
Не се беше излъгал. Малко езерце чиста вода се беше оформило от подземен невидим извор. Той грабна с шепите си и тичешком се върна при нея.
- Виж! Виж! - извика той.
Тя повдигна очи и той й поднесе да пие от шепите му. След това я хвана за ръка и я заведе при водата, където и двамата отпиха на няколко пъти. Водата почти свърши - учудващо пред очите им. Остана съвсем малко.
- Загреби в шепите си, но не я изпивай - каза той. След това той направи същото. - Ще вървим внимателно, така че да не разпилеем това, което събрахме. Ще имаме няколко глътки за вътрешността. След това ще видим. Ще се справим, ще видиш.
Първата крачка върху пясъка изгори стъпалата й, тя подскочи и разсипа цялата вода от шепите си. Той се вторачи в босите й крака.
- За Бога! Така ли си вървяла досега? Дръж!
Той пресипа водата от неговите шепи в нейните, след това съблече ризата си и я разкъса.
- Всъщност пътя през езерото изгори подметките ми. Бяха прекалено тънки.
Докато тя говореше, той омота стъпалата й с парчетата плат.
- Пази внимателно водата сега. Имаме по глътка за всеки. Но няма да я пресипваш в моите шепи, защото ще загубим от количеството. Нека да вървим. Ще се справим.
Тя кимна и тихо го последва напред.