До вчера го танцувах нежен лебед,
ала просъсканото зад гърба ми „Патка!”,
погали егото на пръстите ми - средните,
и... белотата в мен обърна се в мулатка.
Така е, всред балканския ми запад.
А, като гледам накъде върви света...
за да не ручам зиме бобец, лете – лапад,
на лебедчето му извих врата.