автор: Rodenavlotos

Септември е. Сезонът свърши.
Оттук нататък вятърът ще кърши
листа, обагрени от топло злато,
а спомена за миналото лято
ще има да го бистрим цяла зима
на чашка край горящата камина .
Сега обаче друго ме вълнува-
това, което месеци бленувам.
“Септември е !” – На някакъв човечец
случаен подвиквам:- “Моят месец!”
И грабнала през рамото торбата
се спирам пред море от бяло злато.
Ветрецът закачливо ме целува.
Пристъпям и обувките събувам.
Ах, есенните плажове бургаски !
Не бих сменила щедрите ви ласки
за ласките на кой да е любовник.
С вас връзката ми е съдбовна.
Тук мозъкът ми просто медитира,
а мислите за часове замират.
Събличам дрехите нетърпеливо,
а с тях и грижите си сиви.
Опъвам умореното си тяло
и се завивам с топлината бяла.