автор: spirit

Денят днес няма да е тъжен.
Ще те целуна още на кафето,
но не набързо-гъсто, ароматно,
дълбоко и узряло, като есен,
а после ще те вдъхвам дълго
във гънката на бялата ти риза,
за да попиеш в жадните ми клетки
и в тях се утаиш и ги наситиш
и кехлибарено ме осветиш…
Денят днес няма да е тъжен,
ще ме погалиш с поглед хризатнемов,
тъй мек и нежен и пречистен
като споделена истина
в прогледналите влюбени очи
на късната ни есенна любов.
Денят днес няма да е тъжен.

на една to4ica