автор: diva_voda

/на Ани и Илия с много обич/

На реката отзарана
се стъкми да ходи Анна.
Бате я предупреди:
- Анче, чакай! Ще вали.

Виж в небето как от лани
облаците са събрани;
слушай - вкъщи остани -
страшно някъде гърми!
Анчето се ококори,
с батко Иле взе да спори,
даже тупна ядно с крак:
- Плашиш ли ме? Няма как!
Аз в голямата река
пак ще съм си вир-вода!

Я кажи ми, братко мили,
мокрият от дъжд бои ли се?!

И с усмивка най-широка
се упъти към потока.