/на Ани и Илия с много обич/
На реката отзарана
се стъкми да ходи Анна.
Бате я предупреди:
- Анче, чакай! Ще вали.
Виж в небето как от лани
облаците са събрани;
слушай - вкъщи остани -
страшно някъде гърми!
Анчето се ококори,
с батко Иле взе да спори,
даже тупна ядно с крак:
- Плашиш ли ме? Няма как!
Аз в голямата река
пак ще съм си вир-вода!
Я кажи ми, братко мили,
мокрият от дъжд бои ли се?!
И с усмивка най-широка
се упъти към потока.