автор: pureblack

Господи, не издържам вече. Толкова е трудно, толкова мъка... и това безсилие.

Мъжът търкаляше бавно празната бутика от алкохол.
За Бога, като корабокрушенец съм... толкова сам. Предавам се.
Стисна бутилката с ядно отчаяние и скъса цветния етикет. Смачка го. Разгъна го.
Писмо в бутилка!
Ха- сам се подигра на идеята си. Извади химикалка от джоба си- изсмя се с пълно гърло... простена и зарида. Написа на смачкания етикет-” НЯМА ЛИ КОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ???”. Няколко минути държа листчето в ръката си, а сълзите му размазваха написаното. Набута писмото в бутилката, завъртя капачката и я хвърли. Последната му надежда последва бутилката.
Всичко свърши.
- Тате защо си седнал на ръба на покрива? Не те ли е страх, че ще паднеш от там?
Мъжът се стресна.
- Какво правиш на покрива?
- Ами видях те. Виж искам да ти покажа нещо. Преди малко, докато си стоях на пейката, падна писмо в бутилка- от небето. Не мога да прочета какво пише. Ще ми го прочетеш ли? Сигурна съм, че някой ангел има нужда от помощ, защото виж- това са сълзи... Искаш ли да го намерим и да му помогнем? Моля те!
Малкото момиченце протегна ръчица и хвана отчаяната мъжка ръка.
Мъжът стана.
-Тате плачеш ли? Не се притеснявай, ще го намерим и ще му помогнем- нали?
Бащата вдигна на ръце детето и тръгнаха.
Един Ангел се усмихна и изчезна.