автор: dedenze

Беше кротък, необразован човек. Живееше в едно забутано село Овча могила, което отдавна бях приименувал в Могилата на овцете. Овцете тук бяха доста повече от хората, живота течеше бавно и монотонно, независимо, че вече имаше кабеларки и нет. Беше крайно доверчив, живееше бедно и просто. Не беше се женил, кой ще вземе такъв – беден и неамбициозен.
Търсеха го за черна, силова работа, понякога само срещу храна и бира. Не, не беше селският идиот, мислеше и действуваше нормално в хармония със селото и обкръжението. Работеше яко, без скатавки стига работата да му беше позната. Ползуваха го навсякъде, като евтина работна ръка – гроб да изкопае, яма, траншея, да товари и разтоварва. Беше слаб и висок, пушеше по малко и при тези високи цени на цигарите все влизаше в дългове и нямаше пари. Къщурката в която живееше беше потегнал с изхвърлени от хората материали. Не крадеше и беше в услуга на всички, по- просто казано, добър човек.

В началото на лятото в селото се беше върнал от Америка един успял и богат съселянин - Пешо. Надали носталгията го водеше насам. Имаше струване 1 година от смърта на майка му и редица имуществени въпроси свързани със земя и порутена, неизмазана, стара къща. Години наред не беше дал и един лев за ремонт и удобства на старците, оправдаваше се, че те не са искали. Все пак от срам пред хората, бе наел една жена да се грижи в последните дни за майка му , като постоянно я набеждаваше, че е откраднала всичко по- ценно. Съмнявам се да е имало такова. Сестра му с далеч по-малки възможности, живееше в града и тя беше само вземала от това място и родителите, не се появи даже и на струването. Пешо имаше къща в Ню Арк за милион долара , получаваше американска и българска пенсия, допълнително работеше на две места. Беше високообразован, доктор на техническите науки. Винаги наемаше рентакар и носеше торба лекарства, повече хранителни добавки за дълголетие. Беше прехвърлил 70 те, но имаше спортна фигура и водеше т.н. “хигиеничен живот”. Америка чувстваше като истинска родина, особено по отношение на парите. Правеше постоянна сметка на всеки цент и стотинка и никога не влизаше в разточителство. Изпадаше в особено щастие ако някой му даде нещо бадява (без пари) и ако е извършил печеливша операция. Явно ползуваше евтини медицински услуги, защото и на децата беше ясно, че с простатата нещо не е на ред и ходеше на всеки 2 часа да пикае. Сдоби се с мобилен телефон и карта прима, на всички подробно обясняваше , че минутите разговор с прима са скъпи, затова да го търсят те, ако той им кликне. Опитваше се да внуши на хората, че няма по-беден човек от него, което определено предизвикваше смях и удивление. Особено се гордееше с един случай, когато в същото село са го записали на детска градина. Напуснал градината сам, защото не му дали кълката на пилето за обяд.
Пешо водеше със себе си, брата на бившата си жена, който трябваше да оформи гроба за струването. Пенсиониран инвалид, на който Пешо щеше да плати и направи социална политика. Така щеше да събере червени точки пред роднините. Още с отиването се появиха редица проблеми – отдалечен, гаден, селски кинеф на поляната; почупени дограми и прозорци . Шума от селския живот беше денонощен и нетърпим. Няма топла вода, за душ да не говорим, това което си стоплиш на слъце с него се олигавяш. След дълги кандърми, надделя факта, че всяко подобрение, което направи не си губи цената, ако един ден продаде имота. Започна една строителна епопея за която друг път ще разкажа.

След щателно проучване бе нает най- евтиният общ работник Асенчо. Нае го, за 12 лева дневно и два кремвирша или кебапчета на обяд. Тези пари в Америка се изкарват за час при най - нископлатената работа. Асенчо помоли и за кутия цигари, отказа беше категоричен. Шуреят съжали Асенчо и го придума – не му давай обяд, купувай му цигари, той ще се съгласи на тази замяна, така и стана .
На другия ден Асенчо го черпи с цигари и вика :
- Вчера ти изпуших две , сега ти запали от мойте.
За обяд отскачаше набързо до къщи- домат, сиренце хляб. Беше все засмян, от нищо не се оплакваше. Носеше си и свои инструменти – лопати, кирка, кофа и количка. За всичко което Пешо изхвърляше от къщата питаше, може ли да го вземе за себе си. Този човек, никога не можеше да стане богат, ако имаше нещо, щеше да го сподели с другите. Спеше спокойно и за нищо не се притесняваше. Явно имаше богата душа.