автор: _katerina_

Вече пуска пипалата си на октопод,
влиза тихо в тялото ми без предлог.
Иска и душата да превземе,
абдикация да обявя,така,без време.
Но с провокация пък аз и отговарям-
С времето по-хубава ли ставам?!

Есен пъстроока ме следва по петите.
Толкова ли бързо отлетяха дните
на лятото омайно,с аромат на рози
и море безкрайно,в апетитни дози?
Ела море,подай ръка и прегърни ме,
към мойта златна есен смело поведи ме!

Не ме е страх от снежните воали във косите,
Не ме е страх от мъдрите резки покрай очите.
Страхувам се,във този свят тъй грешен,
следа ще има ли от мен по пътя ми нелесен?
Дали и моето сърце като с магия
във близките ми хора пак ще бие?!