автор: rupel

Смъртта прекършва моя сън, аха –
аха да духне пулса ми невинен,
да свие две лалета над смеха,
увехнал между устните ми сини...

В един такъв нечакан суховей
сърцето ми само ще спре пред нея.

-До тук съм – ще й свирна аз – живей!
Нататък само с тебе ще живея!