автор: dedenze

Стария Опел, натоварен догоре, изскърца заплашително, гръмна през ауспуха и спря. Над 20 коса приеха салюта и панически се разлетяха от асмите с ранно грозде. Геройски го беше докарал за пореден път в Рая. Искаше да го прегърне и целуне, но се ограничи с обещание за нови гуми и акумулатор, ако изкара отнякъде пари .

Отвори къщата, всичко си беше по старому, само паяците бяха оплели големи дантели с надеждата да хванат нещо. Прокара ръка по масата – чисто, от години се дивеше на този феномен – нямаше прах. Щурците и птичите песни, подсказаха къде се намира. Беше сам , сред девствена природа, не че обичаше самотата, просто нямаше с кого да я сподели. Близките обичаха лукса и фалшивия плод на “цивилизацията”, идваха тук с нежелание и омерзение, в това забравено от Бога село с 9 къщи и десетина жители. До залеза имаше още няколко часа , а работата безкрайна. Тревата стигаше до пояс. Старата къща и плевнята се бяха съборили . Тежки дъбови греди грозно и опасно стърчаха. Огромни, каменни плочи от покривите бяха пръснати наоколо и тихо напомняха за неистовия труд на поколения силни мъже. Беше само 37 градуса на сянка, извика неволята и започна.
Носеше храна за десетина дни, предварително приготвена, нямаше излишно време. От години привикна да се храни два пъти дневно. На втората вечер с радост посрешна братовчеда и жена му от съседно село. Традиционно го обявиха за луд, когато разказа, какво е наумил да прави това лято сам. Не можеха активно да помагат. Даньо, вече две години ходеше с патерица след тежко счупване на краката. Беше си направил разни приспособления за придвижване и работа, не се спираше както преди. Работата беше в кръвта му, това ги свързваше силно и завинаги. Без никой да го кара, с моторна косачка окоси пътя и докара стари дограми – врати и прозорци.
Четвъртата вечер се оказа най- трудна. Вместо на договорена чашка при Даньо – разстройство и треска, обади се да не го чакат. Сигурно беше топлинен удар. Този ден пренася най тежките греди, сам ги изправя и пробива. Имаше само аспирин протект за сърцето. Увеличи дозата на 2 таблетки през 6 часа. Никога не беше си лягал в 21 часа, събуди го гласът на братовчеда, носеше му вечеря и ценен съвет да пийне една ракия. На другия ден работата продължи с чести прибежки до тоалетната, съжали, че не си е купил памперс. Хернията, от 3 години плачеше за хирург. Беше му писнало от лошо здраве и лекари, не му пукаше, че ще умре днес или утре, хубаво щеше да се случи тук в Рая.
На десетия ден сътвореното се очерта – голяма, покрита и затворена лятна постройка 4 х7 метра. Реши да купи агне за курбан, дъщеря му беше обещала половината пари. Даньо майсторски го закла и транжира на самия вход. Вечерта опече месо с модерна подправка съдържаща босилек. Освен силна миризма на парфюм, вкуса на месото се измени. Критиката беше разрушителна, ядоха салата и сирене с обещания за поправителен.

На 12 ден пристигнаха “буржуците”- тъщата, жената , едната дъщеря с внучката. Имаха делова работа в близкия град и бяха собственици на имота. От няколко години ги наричаше така. Думата произлизаше от казармата, Боржуков беше фамилия на дебел, ниско интелигентен и натеглив ефрейтор. Този тип се опитваше да го командва и тормози по всякакъв начин, не обичаше никого и нищо освен себе си. Нямаше приятели и угоднически се натягаше пред всеки по голям чин. Опитваше се да “взисква” и никога не беше доволен от нищо. Така името му стана нарицателно. Внучката все още не се вписваше в определението и беше нещо сладко, добро и невинно. Вече се учеше да хитрува и при това генетично обкръжение, ще е досто трудно да се опази.
Буржуците не дадоха оценка за свършената работа, ходеха като началници. Спяха и папаха непрекъснато. Основно работеха по въпроса за собствената си чистота и “красота”. Ужасяваха ги комари, паяци, стършели, оси и мухи. Ако трябваше нещо да се наготви, настъпваше паника и прехвърляне на топката. Не пожелаха да му помогнат в довършителните работи с каквото и да било. Когато ги подсещаше да си платят материалните разходи по постройката отговаряха, че на тях не им е нужна. Мразеха срещите даже и с близки роднини, това ги вкарва в трудови и финансови разходи. Взети заедно получаваха 20 пъти повече пари от неговата инвалидна пенсия, живееха в обзаведени и купени с негови средства самостоятелни жилища и бяха недоволни, че са панелни. На два пъти изживяха неочакван, пълен стрес. Първия път той покани своите роднини 11 души. Не че бяха ангажирани с много работа. Той сам наготви основното ядене, наряза мезетата и салатата. Втория път всичко се повтори но с техните роднини, наричаше ги и приемаше като втори, родов ешалон буржуци. Независимо от всичко, подготви ястията и се държа приятелски с всички. Рая беше осквернен за пореден път. Добре, че не живееха заедно, сигурно отдавна да е умрял.

На другия ден една непозната жена от селото се спря до него и каза:
- Господине, разрешете да ви поздравя, че окосихте пътя и за голямата работа която вършите. Господ здраве да ви дава!

Старият, боен другар, Опела, за пореден път го докара до неговия дом. Раните от строителната епопея вече зарастват. Лятната почивка беше полезна и добра. Избледнява и спомена от буржуците. Ако е жив и здрав догодина пак ще отиде до Рая. Душата му е пълна с удовлетворение и чувство за полезност. Дървата нужни за зимата и камината, бяха подготвени между другата работа, няма ТЕЦ като буржуците. Даньо и жена му ще ги докарат другия месец. Ще ги посрещне с радост и удоволствие. Какво е нужно на човек – малко обич, топлина и приятели !