автор: zaltia

Катерим се с колата бавно, по пътят високопланински,
и тежък ще е прехода, а подвигът - направо исполински.
Не след дълго пак нагоре тътрим се, но вече със краката,
че тесният ни път, в пътечка се превърна в стръмнината.

Вървя зад теб, попивайки с очите женските ти хоризонти,
а още от колата високо - еротични мисли ми кръжат в главата.
Дали да не починем малко, сливайки телата в позата позната,
и да усети планината - защо тъй влюбено, върти се Земята.