автор: ivliter

Вечерта бавно гаси залезните огньове в небето си. Вървят по горската пътека щастливи, че са заедно. На едно място короните на дърветата образуват огромен отвор от който се спуска мека небесна светлина. Тя озарява всичко наоколо и му придава тайнственост и загадъчност, които карат човек да мисли за други неща.
- Сякаш Бог ни гледа отгоре и ни подава ръка – шепне влюбеният мъж, като притиска любимата към себе си.
- Той отдавна ни я е подал, щом сме заедно и можем само да му бъдем благодарни – отвръща тя.
Като стигат до малката височинка, рой светулки ги обвиват в блещукащата си магия. Танцуват своя неподражаем светлинен танц, сякаш за тяхна радост.
- Погледни, цялото пространство около нас искри.
- Нямаш ли чувството, че и ние самите сме светулки и сме част от този блещукащ облак?
- Сякаш колкото са дърветата в гората, толкова са и светулките. Нямат чет.
- Толкова са и щурците, които пеят в отсрещната ливада.
Отръскват се от светулковата магия и излизат на открито място откъдето се виждат светлините на полегналия в ниското град. В ливадата няма пътека, вървят направо през тревата. Има високи колкото тях и те докосват лицата им с нацъфтелите си върхове. Едри кълбести облаци са задържали още в себе си усмивката на отдавна залязлото слънце. Огромната им маса грее с жълтеникава светлина и озарява с отразена светлина пейзажа наоколо. Някъде далече проблясва светкавица и откъм билото на планината проехтява гръм. Проправят си трудно път през високата трева. В тази невероятно красива юнска вечер могат да се радват на всичко: песен на щурци, светулки, изгряваща луна, романтично издигащи се облачни планини с бели
снегове по тях, звезди, светкавици, гръм и тишина след него.
- Като диви животни насред саваната сме сред тази трева – смее се той.
- Като елен и сърна сме – отвръща тя.
- Какво странно усещане - толкова пъти съм идвал тук, а сякаш съм за пръв път. Всичко изглежда съвсем различно.
- А аз имам чувството, че се намираме в околностите на далечен непознат град в тази вълшебна вечер.
- Неповторимо е. Светът е наш. Създаден е да му се радваме. Това е само нашият свят.
- Да. Свят за двама. Един свят който сами си създаваме, за да го преживяваме. Но ние ще замръкнем тук и без пътека, как ще се приберем? – обезпокоява се тя.
- Я виж колко светулки. Те ще ни светят. Нали знаеш как се пее в песента, че малката светулка с фенерче в ръка осветява пътя на закъснялото зайче.
А тук рой светулки ще ни светят. Пък има и луна.
Продължават да вървят прегърнати без път и посока, щастливи, че са заедно в тази прекрасна вечер. И само светулките са немите свидетели на бликащото им щастие.