автор: dimich

Изненадващо му замириса . Замириса му на ухание на стар долап . Стар долап в стената ...
В къщата на неговата прабаба имаше такъв вграден гардероб в стената . Наричаха го долап . Някой търсеше нещо и му отговаряха : "Виж в долапа! "
Тази дървена вратичка в стената криеше нещо тайно , нещо съкровено ...
Когато я отвореше от нея издишаше упойващо ухание на жълти есенни дюли , на топлина затворена във вълната на одеалата , пекли се на оскъдното слънце през сиромашкото лято . Изведнъж пред очите му грейваха пембените и морави раета на парцалените черги , изтъкани от съсухрените ръце на прабаба му ...
Сега той отвори долапа и откри в него Есента ... Бяха я забравили затворена от миналото лято ! Тя изхвърча оттам , нетърпелива в шарената си премяна , ведно с куп пъстроцветни листа - лимонени , вишнави , охрави , златистожълти , всички като изрязани от детско блокче с гланцови хартийки .
Есента мина като вихър под носа му и се промъкна през комина , полетя бързо над улиците ... Чакаше я голяма шетня ...
Тръгна из полето да разоре угарите , да хвърли семето във влажната земя , да изпрати прелетните птички на дълъг презокеански път , да си вземе сбогом със Слънцето ...