От както се помня,все съм на път.
Но все не намирам пътя за в къщи.
Тече си реката-стария Скът.
И върбите там са си съшите.
Стоят на брега-стари моми.
С разрошени клони нехаят.
От както се помня все са сами.
Само гъски там се мотаят.
Помня дни с безгрижие пълни.
Тази река ми беше другар.
А днеска от грижи погълнат,
крача по шумен и зъл булевард.
Няма гъски.И няма река.
Мръсен канал. И лъвове неми.
Над паветата-смог и тъга.
Сиви балкони.Сиви проблеми.
От както се помня все съм на път.
Обраства с тръни пътя към в къщи.
Тече си реката-стария Скът.
В сива глина Светът се превръща.