автор: secret_rose

Болезнен се роди и този ден
понесъл в суетата си умора.
Пред дулото на залеза, смирен
поредна светлина
прелива в хората.
А те подклаждат огнени стрели
в огнищата на своите биваци,
за да убият бялата орлица -
единствения полъх радиация
от друг порядък, непосилен нам.
И да запазят сетната човечност
изгряла вместо Бог в самия храм
на тъничката истина за вечност.
Така и аз убих с една стрела
последната си вяра, още в полет.
В човешкото невеста съм била.
И с орлово перо творя неволя.
И с орлови очи гася деня
понесъл в суетата си умора.
Докосна ме... а днес градя стена
която Бог не може да събори.
И думите ми са любовен пулс
в просъскващата същност на влечуго.

Наследството ми - кривоглед ракурс
ще ме размие в спомена за Другото.