автор: gore6ta

Наред с непоносимата ми болка
че всички пътища към теб потънаха
в мъглата на едногодишно чакане
и сънища, прокъсани от искане,
защо и шумата, съблечена в краката ми
така жестоко трябва да ми спомня,
че тези бивши ветрила на кестени
не бяха сянка над целувките ни....

Защо и днес, преглътнала в сълзи и вино
поредната опустошена тъжна дата,
в която съм делила с тебе сън и мисли
/о, Господи, преди година само!/
отново, по-неразумно влюбена от всякога,
окървавена от несподелената си драма,
потърсила посока в други пътища,
единствено към тебе мога да се върна.