Къде изтече времето на младини и радостни случки?
Къде изгубиха се дните, в които се срещах с приятели?
Търсих си изгубеното време,пропиляно в работа и тревоги.
Търсих в шкафа,в кутиите за обувки,търсих дори между листите на старите книги.
Проверих в гардероба,на тезгяха с подправките – при солта.
Разместих мебелите,разхвърлях дрехите си.
Търсих изгубеното време навсякъде.
Седнах и заплаках.Осъзнавах бавно,че времето бе изтекло между пръстите ми като пясък.Беше си отишло завинаги.
Не беше ме чуло, когато му казвах,че утре ще се обадя на стара приятелка, която не бях виждала отдавна.
Не беше ме чуло, когато му казвах,че ми е рано да се влюбвам.
Не беше ме чуло,че има достатъчно време да постигна мечтите си.
Не чуваше и писъкът ми когато го виках,докато то си отиваше.
Излъгана бях ,че имам време за всичко.
Излъгах сама себе си и от това повече боли.
Имам толкова неща, които искам да сторя,че живота няма да ми стигне дори.
Има ли банки, в които отпускат животи на кредит.Искам да си изтегля един.
И още сега ще за препускам да гоня мечтите си,
да се обадя на всички близки да им кажа, че ги обичам.Ще се видя с всички приятели на които обещава, че утре или тези дни ще им звънна.
Още днес ще напусна работа и ще кажа на шефа си,че не ме е ценил и заслужавам да имам по-добро.
Още сега ще изтрия сълзите си,защото и те са загуба на време.
Ще изляза навън и ще се влюбя.Ще изживея любовта си до припадък.Ще танцувам под летния дъжд и после ще шляпам боса по средата на асфалта из между минаващите коли.
Още сега ще започна да живея и няма да губя и секунда в търсене на изгубеното време.