автор: megi_doseva

Забавно ми е с теб,
миришеш ми на самолет,
в очите ти виждам полето, гората,
малко от воя на небесата,
имаш там шарени звезди.
Сърдит си, но тези пъстри очи
качват ме право на луната!
Хъркаш, цепиш талпичката!
И все пак, сутрин съм доволна,
припявам си кът`птичка волна.
Вечер приготвяш леща в гърне,
с кьофтета нахранена съм още по-добре!
Знаеш, че обичам твоите криле,
облегната на рошавите ти рамене,
политам над целия свят и проблемите.
О, за цигарите да не забравяме,
трябва и тях да възхваляваме:
гол в тъмното, и как ти се пуши..,
гледаш ме палаво, хилнат до уши!
Лекарството Водка – мале мила!
с нея идва музата като торпила.
Ти си, онзи който ме прави щастлива,
разсмиваш ме, с тебе не съм вече унила,
на точното място съвета ти е винаги,
разтреперваш ме целувките взимайки.
Днес се чувствам като чисто нова,
искам да пея пред всички ви гола.
Днес слънцето пак навън се усмихва,
и бурята в небето е красива, не стихва.
Защото той лети навън със самолета,
умника ще се прасне по бойните полета.
Заседания, оперативки, арести,
за кафе си мисля с малко вести,
понякога да те погаля не успявам,
камо ли на повече да се надявам.
Знам, за всичките ти лошотии,
и пак за теб ми идват на ум простотии!