автор: bogpan

Тази любов
не иска нищо.
Тя просто се случва
подобно лъч от върхарите
или на слепоочие длан.
Тази любов
не е стогодишно дърво пазещо
тайни -
открита и ясна искри
тревата на хълма.
Мълчи под бурния вятър,
търпи под пожара на слънцето,
в шепи през нощите дълги
разказва приказки.
Светът се мени - Тя не отпада.
Расте по-висока от него
и по-ниска от камъка.
В църквата пада мълния,
а Тя се моли...
Тя е храмът Си
и храмът е Тя.

И Всичкото!