автор: igrekova

В моето детство,
в моя Бургас,
там до "Малината" *
виждам се аз.
Млади и хубави
виждам и вас...
Небето е пълно
с гларусов грач,
мъжете обсъждат
последния мач...
пък,ако нейде, по-по-нагъсто
народът се сбира,
значи там нейде
овации сбира
ПЕТЬО ПАНДИРА.
Така беше някога
в моя Бургас.
Петьо Пандира, бат`Петьо Пандира!

За някого - бе странна птица,
за някого
просто скица,
за мен
беше щрих
от душата на града.
Пияница**- но птица!
Човекът,който никога не бях
и няма да бъда,
и ще тъгувам от това.
Говоря за вътрешната свобода
да бъдеш птица!
Да бъдеш птица
в полет
с разперени крила...
Да бъдеш птица,
ако можеш,
изпий я радостта
Да бъдеш птица!


- Аз - птица!?Киви,киви-и..-казах ли нещо на глас?Май издадох
вътрешното си аз?
- За какво ти е това кисело киви?...ще ти купя сливи!
И ябълките са добри, и са и по-малко пари...
- С тоя мъж няма гладна да остана- казах тихичко на мама.
- И това е любов- каза ми тя.
Сигурно е права.Тя беше в живота сама.
9 март 2010
...
Обичам те,обич,
какъвто искаш ти - бъди,
дори,
това за птицата го
забрави,
само,обич,
ЖИВ
бъди!!
10 март Бургаската болница
...
моето сърце не може...,
моля ти се,Боже,
да сме двама в тоя свят.
Моля ти се,
Боже!
нощта срешу 11

утрото на 11: "Благодаря ти,Боже!Ще те славя всеки ден.Мойта обич -
е до мен!

Р.р.Карай сега,може и без птици.Пък може и пак да сънувам, някоя нощ....

*известна бургаска сладкарница
** някои казват - но аз пиян не го видях никога