автор: liulina

Сърцето ми раздира тишината,
беззвучно с болката си слято,

крещи обичащо с искрата,
в която запламтяват думите …
-Не можеш да докоснеш бягащ.-
шегува се с него Времето.
-Той вглъбен е в своето настояще
и носи на скиталец бремето …
Вие като вълчица срещу вятъра,
сърцето ми обвито с алена следа,
на неговите пътища обречена,
защо завинаги е в мене мисълта?!