автор: zaltia

Изнизват се бавно край мен дните,
а тъжно тихо отминават нощите.
Търсех я всяка вечер във небето,
докосваше ме тя, и стопляше сърцето.

Днес нещо блесна в чашата с кафето,
и я видях - звездичката ми от небето.
За очите скрита е на дневна светлина,
тайничко със мен била е моята звезда.

Аз всяка вечер и разказвах за деня,
а тя усмихнато ми кимаше с глава.
Преди хиляди години очите ми плени,
и звездната любов пред мен разкри.

Луната, пазачът на небето и звездите,
на разсъмване сладичко заспивала.
Слънцето пък бавно се събуждало,
и влюбено в морето се оглеждало.

Звездата ми край тях прелитала,
и в сънищата ми с любов се вплитала.
Така звездичката ми в тези сутрини,
тайно нарушавала небесните канони.

Помолих и се, да ме вземе на небето,
а тя каза, че без обич горе ще загина.
Че там без любовта, във звездното небе,
за мен ще бъде ледено студена зима.