автор: Pitagor

***
На улицата
асфалтирана гора
си проправя път.

***
Паднала стена.
Балтон на закачалка
очаква дядо.

***
Срутени греди –
накръст – като върху храм,
Смирен се моля.

***
Изтъркан праг
целува краката ми
за добре дошъл..

***
Запалих огън.
От огнището нахлу
задимен спомен.

***
Запалих огън.
Стар въглен почервеня
от възрастта си.

***
Запалих огън.
Сред пламъците трепти
ликът на баба.

***
Сухите съчки
весело разговарят –
вече са живи.