автор: LeoBedrosian

Смърт бледа
Смърт ужасна
Смърт пречистваща
Смърт самотна

Завърташ своя сърп
и отнемаш ни надеждата.

Пред твоят лик неясен
забулена със сивата качулка
се ний пречистваме
и за последен смъртен вик
се готвим в белий ден
суетен на живота.

Глава мъртвешка
в ловните полета твои
със погледи изпити
във ужасна самота
към гарвана проскубан
на смъртта
се взира и
се кае.

Поискай прошка !

Проси ти самота
там дето властва
безразличието.

Пред вратата на отвъдното
поспри, не бързай,
там е пустотата
на излишните емоции
на несбъднати мечти
на нелюбени жени,
недопити чаши и
непоискани извинения

Надежда всяка остави!
………………………

Как пусто е………..


15.09.2004
Габаре