автор: vorastak

Живеещите във България сме българи,
но много българи са към чужбина хукнали.
Със дипломи, рпаботят там най-черна работа,
пари да пращат тук на дядото и бабата.

Отгледали ги те и днес им връщат грижата,
че са за тях, подобно нещо като нинджата.
Това за нас спасителни са гурбетчии,
без тяхна помощ с примките ще сме на шии!

Без тях страната щеше да е с вид на гробище,
спасително за нас е гурбетчийско прозвище!
Винях ги, мислейки си, че са печалбари,
но виждам днес, че на страната са зидари!

На нашата родина друга е бедата -
за гушите, че се залавят брат със брата!?
Когато някой прави някакво добро,
то родният му брат подготвя опело!

Така наливаме вода в без дънна бъчва,
не на жито, на бури страшни правим жътва!
Не виждаме животът ни, че е трагедия!
Съседите ни виждат във това комедия!

Не станем ли народ единен, сме без шанс,
то значи в драмата ни, че сме тъп миманс!
Съдбата трябва да си вземем във ръцете,
прогрес без ум в главите няма, разберете!