автор: yotovava

Една жена така да си обичал,
че тялото ти в свещ да се превръща
и да гориш отвсякъде фитилно
и постоянно в нея да се връщаш.
В очите й с дъжда да слизаш,
в усмивката й да си дъх на птица
и капка пот, която се изнизва
неволно уж по щедрите страници
а там… да пиеш, за попиваш
по кожата й като охлюв жаден
и за какво живял си да не питаш,
защо е писано да притежаваш
на рамената мраморния прилив,
на ханша и бедрата оня извор,
от който всички начала са сила
- любов и смърт, живот и смисъл.
Една жена така да си докосвал,
че чак с юмрук в небето да откъртиш
ладия за ангелския пролив,
в черупката й синьолъкатушна
когато дойде час да ви прегърнат
и заедно да тръгнете далеко....
…една жена… която да те пълни…
И с погледа й дишаш леко!