автор: zaltia

Сам съм, и в тази късна вечер,
за кой ли път наливам си уиски.

Добре удавена във алкохола,
душата ми по - тихичко крещи.
Сърцето от раздялата ранено,
дори за миг не спира да кърви.

Късно вечерта във алкохола,
и във сълзите тъжни къпя го.
А с любовта към теб повивам го,
като бебе, в нежно леки пелени.

После уморен тъжно заспивам,
и цяла нощ те целувам, но във съня.
Уморен и тъжен се събуждам,
не си до мен, и искам да крещя.

Ходя някъде за да работя нещо,
а вечерта не бързам към дома.
Тихо сядам и прегръщам алкохола,
мъча се със него мъката да задуша.

И ето пак напират тежките сълзи,
в самотно тъжните, без теб очи.
И всяка вечер всичко се повтаря,
а на разсъмване, пак искам да крещя.