автор: stefka_galeva

Тайната на новия век е клониг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетки. Може би красиви. Черни,
лъскави и здрави. Хората са много. Прости. Бедни. Болни. Гладни. От най-различни раси. Боговете са в излишък. Хората са много.
Хомо, психо и матрица.
Клонинг.
Извънземните не идват.
НЛО не каца.
Междузвездните войни не започват.
Казват, евреите владеят света.
Клонинг.
Събуждаме се малко след 8ч. Аз ставам и му измивам очилата. Подавам му ги. Той се заглежда в мен. Облечена съм в дългия си тъмнолилав халат от тънко гладко кадифе. Като тежка коприна. Косата ми е вдигната нагоре. Сънена съм, държа му очилата. Дълго се взираме един в друг. Прозорецът е сребърен отвънка от мъглата. Той е облечен в светлосив халат до коленете.
- Кажи? – след много време ме пита той. Аз мълча.Само продължаваме да се гледаме.Утрото звъни от нежност...опомням се...усмихвам се дори...някакъв топъл копнеж изпитвам ...Навеждам си главата. Той повдига с пръст брадичката ми.
- Кажи? - и ме гледа право в очите.
Лицето ми се оцветява в розово...попива по ръцете, тялото, бедрата – отговарям с въпрос.
- Защо, не ни харесвате и искате други хора? Лоши ли станахме?
- Себе си ли имаш в предвид? .– ръката му е хванала колана ми, тегли ме, развързва...Ако трябва да бъда честен...
- Аз не давам мен да ме клонират, а и теб не давам – бързам да уточня аз.
- Теб пък защо?
И двамата се смеем, халатите лежат прехвърлени на облегалката на стола. Ние полуголи се смеем.
А, ей тоя смях! Тоя смях, как ще го клонирате?
После дълго се любим със залепнали устни.


Стефка Галева
Гр. Сандански