автор: weliw

Отдавна се питам какво точно означава прост човек.Давам си сметка,че всъщност никога не съм била наясно с това.Прост!-обратното на сложен, многообразен.Този въпрос не ми дава мира,затова ще се
опитам да направя някакво описание на този толкова често срещан по нашите географски ширини образ.А може би не само по нашите.Имам на разположение няколко прототипа, които са много подходящи за тази тема,и безброй житейски свидетелства-неизчерпаем брой примери.Вълнува ме тази тема,а и никъде не съм срещала сериозно четиво по нея,освен сериозни художествени образи.
Аз съм!

Простият човек живее просто-ежедневието му е изпълнено с грижа за храната.И топлото през зимата.Всичко останало е губене на време.

Красотата в неговия живот не се цени,важното е да се яде!

И на светлината не държи,важното е да е топло!

Това,дето е на масата е най-важното.Без всичко друго може,но без това не може!

И затова обричаме живота си на храната,на еденето.Величава цел,достойна!

Мисля си,че душата му се бунтува,понякога,но той подтиска нейния бунт,защото той е от дявола.Щом някое вътрешно желание няма да произведе храна,то е грешно.

А когато даде воля на вътрешния си порив,често той прави бели,защото от дългото подтискане той(порива) е загубил самоличността си,а е събрал много енергия и излиза безконтролно,като гейзер.

Простият знае какво не иска,ала не знае какво иска.

Простият умее да изтъква грешките на другите, но не в интерес на делото,а в интерес на собственото си его.

Много му е лесно да мрази,обича да мрази,гордее се с това,че мрази.

Той мрази всичко,което не разбира,мрази всичко,което е различно от него,той мрази вярата,мрази добрите хора,мрази безстрашните,мрази оптимизма,мрази да мисли,мрази да слуша,мрази,мрази...Много е силен,когато мрази.

За какво му е красотата,тя не се яде,не можеш дори да я пипнеш.А дали изобщо я вижда?Не питам дали я усеща-сигурно не.А красотата е форма на светлината,светлината е енергия,енергията чрез която сме живи.В такъв случай той,нашият човек,чрез какво живее?Чрез храната основно.И храната съдържа светлина-за да се превърне в такава,и е нужна.Значи тя е производно на светлината,но не е светлина. Наистина той трябва сериозно да се храни за да е жизнен и енергичен.Трябва да се грижи за храната си.По тая логика излиза,че телесната пълнота и простотията са правопропорционално обвързани.Не знам.Та за красотата няма за какво да говорим,пак опряхме в прехраната.

Хората на изкуството се опитват да изразят по свой начин проявленията на светлината.Те са красиви и тези хора ги усещат,изживяват и изпитват необходимост да ги изразят.И техният израз остава за поколенията като моментен отпечатък на красотата видян и изживян чрез неговия творец.Това също е вторично проявление на светлината,но изразено чрез духа на нейния изразител, а не чрез стомаха.Живопис,скулптура, кино,музика,фотография,писане,архитектура...-нашият духовен начин да изразим красотата.И колкото повече се доближим до оригинала(т.е. този създаден от Бога),толкова по-добри сме като творци.Ами градинските дизайнери?И те се опитват да пресъздадат природните творения.Намесваме се в работата на Бога,но може би затова сме създадени,да му помагаме.Той създава големите,мащабни красоти,а ние детайлизираме вътре в тях,защото нашият човешки кръгозор това ни позволява.

Е па,да,алчен е той,простия,щото не е способен да се радва на това,което има,но умее да завижда на чуждото имане.Защото си мисли,убеден е в това,че като има по повече от всичко ще се чувства добре и все иска и иска и все не се чувства добре.Щото е прозт,със з.Имането не създава щастието,но той смята,че това е заблуда измислена от имащите,или пък утешение,измислено от нямащите.Защото той не е задължително нямащ,но все му е малко.Универсална максима за всички такива хора-„Имането е по-хубаво от нямането”.Затова те имат и болести и ядове,защото е по-добре да имаш.