автор: desert_inrose

Обезслих се - в света да бъда скитник,
да прося обич, без да ме зоват,
кръв от сърцето си да разпродавам,
без да го попитам
позволява ли ми пак, отново да сгреша.

Не мога вече и мечтите, преродени в мен, да гоня,
умората започва да тежи.
А наблизо няма храм и огън,
няма и любими утешителни лъчи...

Единствен път за изтощените съзирам в тишината
към покой в самораненото сърце.
Призове ли ме искра сред нищото, ще чуя в мрака.
Боли... но спасение от болката няма
под тленно небе.