автор: dolcevita

Тръгвам на служебно пътуване. Наемаме стаи в хотел, в който трябва да тече тежък криейтив. Очаква се да пристигне един непознат на професионалния ни кръг мъж, който трябва да ни свърши някаква работа. Всички ме бъзикат, че трябва да го изчукам, защото бил много подходящ за мен.
На мен тези приказки в началото ми минаваха покрай ушите. С какво ли не съм свикнала. Отвръщах с остроумни реплики като: „Ми щом ви върши работа и ще ви спечели пари – ще се жертвам, кво толкова? Аз обичам да се чукам.”
Страшното настъпи после. Когато дойде този мъж, беше вечер, аз бях доста понапита и ми се стори доста интересен. Насъскана от предишните реплики и пришпорена от виното, се настаних до него и пристъпих към турбосваляческите си техники, които някой ден ще публикувам под заглавие: „Не можеш ми избяга, ся ми се чука и ти отиде.”
От жегата, от работното напрежение и от още няколко други несвързани с алкохола неща, се отрязах адски лесно с нещо като 50% от пиенето, което обикновено успявам да нося. Скъсах лента и на другия ден се събудих в стаята си с откъслечни спомени и много въпроси в главата си. Какво, по дяволите, беше станало?
Крещят ми името от двора, викат ме на оперативка. На мен ми е махмурлийско и ме е срам да сляза, защото не владея положението. Ами ако онзи всъщност ме е чукал, а аз не си спомням? А по-важното е, че не искам да си спомням, защото на мен интересите към мъжете напоследък ми траят една вечер.
Слязох и срещу мен въпросният мъж, който очевидно иска да ми обръща внимание. Аз – черни очила, пълен игнор и не искам никой да ме пита за снощи. „Значи днес не ми говориш, така ли?” Аз: (приветлива, професионална усмивка – аз съм добре възпитана – и отговор, който нямам представа как се появи в обърканата ми глава): „Напротив, говоря ти, няма нищо неудобно.” А дали няма? Боже, бих дала половината си царство и един кон да си спомня какво стана снощи. Но така и никога не го попитах. Да не съм луда?
Един от шефовете на проекта ме поглежда строго, напълно убеден, че след като е наблюдавал снощи разбиващата ми техника в действие, трябва да ми каже следното: „Искам от теб, сексуална машино, първо, да родиш здраво дете, и второ, да ми кажеш докъде си стигнала с проекта.”
Последваха още няколко дни, в които бях любима мишена за всички бъзици, завършващи с въпроса: „Ти, всъщност, изчука ли го?” Няма човек, който да не ми се изреди с този въпрос.
Мълчах като пън дълго време, след което реших да говоря. Надигнах се тежко един ден от стола, след като вече ме разкъсваха с въпроси, и казах: „Не помня и не искам да помня!”
Дърпа ме моят орисник да родя здраво дете и ме пита: „Как така не помниш? Сперма между краката на сутринта имаше ли? Косми между зъбите? А, замалко да забравя – а лайна по чаршафите?” След като чу отрицателни отговори на всички въпроси, ме оневини – „Чиста си! Не си се чукала.”
Вниманието на игнорирания продължи, бъзиците – също. Добре, отрязах се от жегата и скъсах лента, но по-жалкото беше да гледам отстрани как моралните ми принципи се оттичат в кенефа. Как бях сваляла безпощадно някакъв човек, докато бях опиянена от вино, а дните след това той се опитваше да ми спечели вниманието, а аз бях пълен пън.
Защото много пъти съм била в неговото положение, защото ме е страх от близост. Защото ми е по-лесен сексът за една вечер, дори да не съм го правила, а само да съм го намеквала. Защото чукам и хвърлям. Дори понякога, като в този случай – не чукам и пак хвърлям. Защото постепенно се превърнах в мъжете, които ненавиждах.