Всеки свойта черупка
варосва прилежно.
Със страх от пропукване
уплътнява стените й –
бавно и сигурно –
без шанс за проникване...
И неусетно светът
се смалава, смалява...
Часовете са със форма
на солена влага...
И изпълват, изпълват
черупката...
А ние...
чезнем, чезнем...
с крилца,
наболи от мечтания за пукот...