автор: BrilliantBlue

Колко пъти си тровил водата в реката с надеждата да прочисти ума ти и да измие греховете ти?
Колко пъти ти се е искало да кажеш на всички какво мислиш за тях? Ей така – без заобикалките и животоспасяващия сарказъм. Колко пъти си припявал: „That’s the soundtrack of my life, the sound by which I live and die…“ правейки нещо, което умът ти не побира, но нечий натиск те е накарал? Колко пъти си защитавал нещо скъпо, колко пъти си вървял по улицата, усещайки погледите, лазещи по гърба ти? Кажи ми колко пъти си доближавал огледалото, осъзнавайки, че не можеш да погледнеш в собствените си очи? Колко пъти си тровил водата в реката с надеждата да прочисти ума ти и да измие греховете ти? Колко пъти си падал на метри от върха? Колко пъти си се завръщал опетнен и жаден за мъст? Колко пъти си се опитвал да изгориш спомените си, осъзнавайки, че имаш само тях? Колко пъти си опитвал да накараш хората да те запомнят, защото знаеш, че и те живеят само за миналото си? Колко пъти си крещял нечие име насън? Колко приятели си загубил по пътя? Колко пъти си се влюбвал в нечия маска, за осъзнаеш, че нищо не е каквото изглежда? Колко клетви си престъпил и колко обещания си пратил по дяволите… Колко чужди грешки си простил и за колко от тях си плащал… Колко пъти си подлагал на изпитание силите си, за да прокълнеш после късмета си? Колко пъти си мълвял имената на героите си, без да знаеш, че ти сам си един от тях? Завинаги си оставаш моят герой, завинаги…