автор: aureliano

...убия мравояда на спомените
извратено тършуващ с език
из лабиринта на мозъчните ми клетки
…не чувствам марабуто на болката
размахало лепкавия си клюн
ръфащо в яростен транс
катакомбите издълбани в сърцето ми
...разчленя октопода на негата
взривяващ с парливи вендузи
дамбите лепкава страст
криволичещо набраздили слабините ми
...изкормя таралежа на образа ти
приковал с отровни стрели
клепачите ми върху веждите ми
КАК ДА ЗАПОМНЯ ЧЕ ТРЯБВА
ДА ТЕ ЗАБРАВЯ