автор: dona

разнопосочна е мисълта ми
и ме плашат височините
когато ми прехвърляш вините си
(дребни неузрели плодчета)
аз съм маймунката в клетката на "Роше"*
укрепвам равновесието си в ляво
люлея тежестите повече назад
там където съм запеметила "порочната" си походка

тренирам тренирам
докато изхвърля всичките прокиснали плодчета
и остане голо поле за ново начало
чисто и непорочно без излишни смисли

скоро ще се освободя от стягащите въжета
и представите ми за утре ще станат стабилни
но за сега само определям посоката
и се уча да се обичам
(омразата към себе си ражда страхове)

когато застана на ръба вече няма да падам
няма да пропадам във безволието си
високо високо е това начало
не знам какво ме чака на върха

но съм сигурна
че точно там ще разпръсна сраховете си по вятъра


*уред за гимнастика