автор: desert_inrose

Два човешки ритуала
в един и същи ден,
в петък, на число тринадесет:
утрото, почернено за уж последно сбогом
със свиден нам човек,
за привечер приготвено бе бяло тържество
на ново жизнено начало.

Две човешки противоположни чувства
за един и същ съдбовен ден...
И техните нюанси са почти безбройни.
В скръбна болка земната ни радост се топи,
живот човешки цял
и не един
превъртаме на бързи обороти;
озаконявайки със символ на безкрайност
своята взаимна вярност,
овдовяваме...
Копнея за безчувственост.

А звездопадът в полунощ,
сякаш неочаквано знамение -
Вселената напомни за надеждата,
че звездата на любимия и скъп човек
полита с другите звезди – узряла за ново бъдеще...
Този фойерверк от падащи звезди
бе житейски дар
и за последната ни – скръбна – нощ на несемейни...
Да помним винаги как трае само миг
човешкият живот
и че под небето няма равновесие.
Но вятър прати облаци –
като в душите ни –
да покрият гледката –
била е приказна –
да не я съзрат очите ни,
в сълзи пречистени...