автор: VECNO

Понякога си тръгвам и така –
без жест, без поглед и без „сбогом”...
След мен дъхът на никнеща трева
прогаря мислите наместо спомен...

Понякога си тръгвам и така –
по-безплътна и от сянка на комета...
След мене блясъкът на придошла вода
е силата на нечие сърце да свети...

Но миг от мен остава дето съм била –
пулсиращо парченце от живота...
След мене... огнена дъга и
светещ белег от любов...