автор: zaltia

Виж в камината огнената приказка на светлината!
Докосваш ме нежно, а аз целувам тихо красотата.
С любовта си спираме на времето всичките стрелки,
а с горещите си устни чувам как сърцето ти тупти.

Навеждам се и мушкам във камината още от дървата,
иска да ги разгори, и страстно ги целува жаравата.
Съскат разтревожено дървата - сякаш ги боли,
а смолата изненадана от топлината - капе и крещи.

Най - после бавно се разгарят в огнената красота,
и с езиците си парещи на стаята даряват топлина.
Часовникът за ставане до ухото отвратително звъни,
не мога да повярвам - до камината в съня ми сме били.

Около мен студена тишина. Разтърквам си очите,
обличам някакви си дрехи, обувам си и чехлите.
От огън нов отново имам нужда рано сутринта,
и към котлона газов, тътря се със чайника в ръка.

В огнената приказка - там до камината бяхме аз и ти,
сега тъжен с дрехи някакви и чехли чакам чая да заври.
Как искам да се преобърнат сънищата ми в реалността,
а в кухнята студена с чайника да влизам само във съня.