автор: veniamin

Отгоре тръгват книжни лодки
със скоростта на детска мисъл.
Отдолу, в локвите се давят,
превърналите се в слепци.

Закотвени са думите
на дъното на всичките съмнения.
И даже отраженията се превръщат
в потънали удавници.

Светът е пълен със спасители.
Но и със сълзите на страдалци.
И няма никъде пробойни,
ако доплуваме до себе си.