автор: desert_inrose

Виновни сме, откакто сме родени.
Но не сме виновни за това.
Виновни сме за всяко недоразумение,
но сме невинни в своята вина.
От страх и пошлост изтъкани,
смъртните тела отново вдигат бунт...
Освен борбата друго не остана –
останалото носи прах и студ.

Виновни сме, откакто сме родени.
И сме невинни за това.
Да оставим ли сърцата си в безсилие да стенат
или да изкупим - някак - невиновната вина?

Не сме виновни, че вината съществува
и не можем нейното разрастване да спрем.

Не е възможно, щом от болката се будим,
да останем безразлични. Не и днес.

И щом невинни сред вината сме родени,
как да съществуваме така?
Чужди сме за този дом-затвор, макар и земни,
но на плещите ни тегне общата вина.