автор: Rodenavlotos

Откъде ли ги преследва тази участ, откъде ли
са венчани за любимата си смърт-
от въжета и инфаркти - до дуели-
ненавреме да завършват своя път?
Над главите ореолите им светят
и с перата си забраните рушат.
Вместо да изчезват с вековете
редовете им стократно се множат.
Има някаква съмнителна прокоба,
пътя им белязала до днес,
водеща перото им до гроба
и изпитвала човешката им чест.
Няма никакви намерени рецепти
за отварата да се родиш поет,
нито мъдреци, нито адепти
не написаха по този повод ред.
Но отнякъде се носят под сурдинка
намеци, че Господ имал дял,
в своята божествена градинка,
докато света голям творял.
От остатъците скалъпил човече
и накрая, ако не греша-
на терзания докрай да е обречен,
сложил къс от своята душа.