автор: yotovava

На Сашко

Свърши юли, угасна надеждата.
А пък август е толкова жарък.
Чак до зрънце стопи се сърцето ти,
чак от жал се пропука и камъкът!

А отвънка светът се разчеква,
от кикот, просташки сънува,
пие бира, венцехвали с кокетност
и се блещи като глупава курва.

Обичта ти тропоса в постелята,
всеки жест, всяка кратка усмивка,
От безкрайни разтвори във вените
изтъняха до вопъл молитвите.

Да не можеш света да погалиш,
да не можеш страха да изплачеш,
да не знаеш как изгревът пали
всяка сутрин свещта на земята!

И защото смъртта бе прегърнала
по-силно от майчина ласка,
влакът днес отпътува към тъмното
без билет за посока обратна.

... Слънчогледи с ръждясали брони
козируват под звездни шпалири...
...Ако имах сълза – да отроня...
Бог да имаше – бих го убила!!!