автор: zaltia

С тихите си стъпки идваш,
и как красиво ме докосваш.
Тихо, тихо те прегръщам,
а после тихо те целувам.

Нежно в мен се сгушваш,
и чувствам че се разтопяваш.
Отдавна ни докосна любовта,
а после грабна нашите сърца.

Нежно старата любов трепти,
и сякаш тъжна музика звучи.
Тихичко навън вали дъжда,
а тъжно тихо тръгва си нощта.

И пак красиво ме докосваш,
и пак страстно ме целуваш.
С ръце горещи те разпалвам,
а с тиха обич те прегръщам.

И тихичко със теб се молим,
в сърцата обичта да съхраним.
И плуваме в любовна тишина,
а тихо е,.. защото сме в съня.