автор: lunnasonata

Имах си всичко със теб,
ти го взе и съсипа,
оценил си ме казваше със 6,
но изглежда не си ме изпитал.

Вече ме няма за теб -
няма го моето време.
Всичко дадох на теб
и надежда няма за мене.

Не ти трябвам на теб,
родих се да давам надежда,
дадох доста от нея на теб
без за друг да отрежа.

Няма какво да си гледаме с теб
- всичко си казахме вече,
най-важното остана във теб
- внимавай с него, човече!

Нищо не искам от теб,
оправяй се, както можеш
- и аз ще съм като теб,
недй да се тревожиш!

Всъщност не - като тебе не мога,
в мен слънцето все още грее -
то е моят водач и подарък
към последното зрънце надежда.